Понякога, когато навън стане по-хладно и влажно, пред мен изплуват хиляди спомени... с картина и приятно ухание. На чай... "Утро", усещам и аромата на мекия бял хляб, който някога не беше заменян за черен, пълнозърнест или друг подобен. Ядехме само чист бял хляб с масло от това хубавото и ароматното.

Сега, когато затворя очи, усещам аромата му... невероятно е! Сутрешната ми закусна беше цял ритуал, на който се наслаждавах, когато съм с баба на почивка. Лятото ходехме високо в планината на лагер или на станция. Брат ми, братовчедките, баба и аз. Чаках с нетърпение да се събудя сутрин, да се покажа на терасата и да вдишам мириса на шишарки. Обичах да ги събирам и да се състезаваме кой ще събере повече. А когато се прибирахме в града правехме боров мед, с който сякаш затваряхме частица от Балкана в буркан. Насред зима, когато отваряхме бурканчето, за да изядем топлите мекици пред мен отново изплуваше великия Български Балкан. Миришеше ми на люляк, на борче, на свобода.

И така... лятото когато ходех из гората и си играехме усещах аромата на всяка тревица и цвете. Наслаждавах се на дългите разходки, които си правехме, а с всеки изминал ден се усъвършенствах в дялкането на корите от дърветата. Избирах само падналите и не си позволявах да ощещявам дръвчето с дялкане... пък и то плачеше и аз чувах гласа му. Виждах смолистите му сълзи и плачех заедно с него, усещах аромата му.

След обед лягах в скърцащото легло и се унасях в някоя приключенска книга. Не четох дълго! Птиците ме отвличаха и ме караха да притворя очи и да заспя дълбоко. Дали от умората, дали от приятното слънце, което ме напичаше. А понякога не заспивах, но пазех тишина на баба, на братовчедките и на малкия ми брат. Когато всички станехме отново се отправяхме навън и баба ни правеше ароматно кафе "Инка". Онзи ден се бях сетила за него и реших да си купя от кварталния магазин. Но така и не намерих. Сякаш се опитвах да бъда отново дете, а бях прекалено пораснала.

И когато навън пиехме следобедното си кафе се чувствахме като пораснали. Знаехме, че ще заменим "Инка" с друго кафе и бисквитката с цигара, но не искахме да мислим за това. Харесваше ни да сме деца и да усещаме вкуса на детското кафе, да ядем от мекия хляб и вечер да пеем около огъня. Още усещам аромата... на следобедната закуска, на пресния айрян и на сладкото от ягоди. Обичам ги! Обичам да събирам и яготките по пътя, да бягам от колите и да играя на народна топка.

На смрачаване с момичетата се качвахме в стаята и тайно се гримирахме. Имахме гримове, които майките ни не ползваха, а сега... сега си купувахме свои и даже понякога не искаме да се гримираме. Защото сме уморени, защото го правим по навик. Тайно ядехме пастички и правехме балони от детските "Турбо" дъвки. И техния аромат си спомням. А вие пазите ли си картинките от дъвки. Моите са все още в старата кутия, в която ги оставих, когато окончатлно реших, че съм пораснала. И се чудя как стана това!? Как захвърлих изведнъж куклите и вече си играех с момчетата, започнаха срещите и случайните флиртове, как всичко се промени?!

И вечер след като се преобразявахме като принцеси слизахме в голямата столова, където танцувахме и където за първи път забелязвахме момчетата. Изнасяхме си представления с танци и аз умеех това до съвършенство... да танцувам. Обичах да ми ръкоплясках и да ми подаряват полски цвитя след моето представлението. И техния аромат усещам...

До късно разговаряхме с братовчедките и споделяхме кой, с кого е танцувал и кой на кого се е усмихнал. Харесваше ни да бъдем малки жени. Всичко беше вълшебство. А най- голямото вълшебство беше, когато сутрин се будехме една друга, излизахме навън да подишаме аромата на гората и по стълбите хуквахме да закусим. Отново с бял хляб, сирене и онова ароматното масло. Да не забравя и чая. Още усещам аромата им и ми напомня...

спомних си за ...моите спомени

обожавам да карам хората да си спомнят за приятните неща от живота :)